Подлежи ли на облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ наемодателят – чуждестранно физическо лице (ЧФЛ), за получения доход от други ЧФЛ при отдаване на недвижимо имущество под наем?

Казус: Испански гражданин – собственик на апартамент, находящ се в гр. К………., през 2009 г. е предоставял апартамента си за временно ползване на наематели – физически лица, испански граждани. Последните са плащали наемната цена за ползването на апартамента по банкова сметка на наемодателя в Кралство Испания. Реализираният доход е в размер на 3581,22 лв. по курса на БНБ към датата на получаването, като както наемодателят, така и наемателите са местни лица на Кралство Испания.

Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица (ДЗЛ) са местните и чуждестранните физически лица (ЧФЛ), които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните физически лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. От значение е определяне главното качеството на физическото лице – да е местно или чуждестранно. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България – чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ.

Доходите от използване на недвижимо имущество с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ са от източник в България. При определяне на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид – чл. 8, ал. 12 от ЗДДФЛ. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им – чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ. Доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода (наемодателя) – чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ.

Доходите, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Принципът за начисляване на доходите се прилага от предприятията, а изплащането на доходите – от самоосигуряващите се физически лица.

В сила от 1.01.2008 г., чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ е допълнен с текста „когато не са реализирани чрез определена база в страната“. По смисъла на § 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) доходите от наем не попадат сред доходите, реализирани чрез определена база.

Окончателният данък за доходите от наем се определя върху брутната сума на изплатените доходи – чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ. В чл. 67, ал. 1 на ЗДДФЛ е посочено, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 46 се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът по чл. 46 от закона на чуждестранното лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника – чл. 68, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Р България, обнародвани и влезли в сила. Република България има сключена с Кралство Испания спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО). В чл. 5, ал. 1 от спогодбата е посочено, че доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава. Следователно, доходите от наем на недвижимо имущество, намиращо се в Р България, получени от наемодател – местно лице за Кралство Испания, следва да се обложат в Р България, в конкретния случай по реда на чл. 37, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗДДФЛ.

всички публикации в Полезно